Отклонения, лирически и прозаически
Млечният път - нашият нов дом, 28 February 2010

Скорошна публикация на учени-астрономи от Масачузетския Университет допуска, че нашата Слънчева система може би не е част от Млечния път, а от галактиката джудже Стрелец (Sagittarius Dwarf Galaxy). Нашата собствена галактика е над 10,000 пъти по-малка от Млечния път и, пътувайки из Космоса, е била привлечена от него - процес, продължващ милиони години, чийто своеобразен край ще настъпи много скоро.

Илюстрацията показва Млечния път (синьо) и нашата галактика Стрелец (червено), която се увива подобно на спагет около много по-голямата от нея галактика, усукана от гравитационните й сили. Малката жълта точка показва местоположението на собствената ни Слънчева система - намираща се точно в точката на пресичане на двете галактики.

Процесът на "изяждане" на нашата галактика от Млечния път вече е достигнал критичната фаза, в която силите, които държат Стрелец заедно, са нищожно слаби пред тези на Млечния път. Това води до окончателното разпадане на нашата галактика-джудже, при което Слънчевата система, както и всички останали звездни системи от Стрелец, ще променят поведението си под влиянието на новия галактически господар и неговите многократно по-силни енергии.

Статията изброява редица промени, случващи се в Слънчевата ни система под влияние на тази кръстопътна среща. Изместванията на полюсите на Уран и Нептун, удвояване интензитета на магнитното поле на Юпитер, атмосферни трансформации на Марс, "физични, оптични и химични промени" на Венера и т.н. Една от важните промени е тази на "качеството на междупланетното пространство в посока увеличване на междупланетните трансмисионни свойства, както и на тези между Слънцето и планетите."

Какво означава това?

В движението си през Космоса, нашата Земя вече започва изцяло да се влияе от галактическите енергии и електрогравитационни измествания на значително по-масивния Млечен път. Достигнали сме до по-високоенергийния екваториален регион на спираловидния ръкав на Млечния път. Вече сме "осиновени" от една нова, по-могъща система и следователно можем да очакваме промени на всяко енергийно ниво.

Някои от страничните проявления на тези енергийни промени са глобалното повишаване на температурите (на само на Земята, а и на Слънцето), засилваща се електромагнитна активност, причиняваща редица трусове на повърхността на нашата и др. планети и пр. и пр.

Тази едромащабна промяна е вероятно основната причина за края на летоброенето по календара на Маите. "Точката на четене" на звездния куп Плеяди, която според изследователите на календара на Маите е неговата отправна точка, ще престане да бъде константна величина, а нашата Слънчева система ще промени предвидимите си движения, следователно старата система вече ще бъде неприложима.

* По текста, публикуван на http://www.viewzone.com/milkyway.html