Отклонения, лирически и прозаически
За старите телевизори и Новата година, 31 December 2010

Не вярвам в следващото десетилетие на 21 век средният българин да успее да еволюира до нещо по-различно от късното Средновековие. За пореден път ще се провали в героичните си напъни над новогодишната трапеза, удавил тъпата болка на собствения си провал с няколко чаши ракия, бира и вино, последователно.

Една случка от онзи ден затвърди у мен тази мисъл, т.е. бетонира я. Докато пътувахме от село към града, на средата на пътя, на около 4 км от съседното село, на отбивка край пътя, на метри от гората видяхме кола, която тъкмо потегляше. Когато достигнахме отбивката, където тази кола, сравнително запазен "западен" автомобил, видяхме, че собственикът му беше изхвърлил - тъкмо до първите дървета - един стар телевизор.

Как достигнах до горния извод от един стар телевизор, изхвърлен край пътя? Нека помислим заедно... Имате непотребна едра вещ - печка, хладилник, телевизор. Работещи или не, вече са ви непотребни. Натоварвате тази вещ на личния си автомобил - пухтейки от усилието да го смъкнете от еди-кой-си етаж на панелката, в която живеете. Потегляте извън града, в търсене на удобно място да се отървете от стария телевизор. Мястото, където засякохме този типичен представител на българския народ се намира на около 14 км от Разград и е първото удобно за спиране такова, далече от любопитни погледи. Следва ново усилие, да измъкнете телевизора от багажника, да го пренесете на 5-6 метра встрани и да го стоварите там. После си отивате обратно у дома, облекчени, отговаряйки с "абе, майната му!" на въпроса, който съвестта ви задава "ама нали ония те видяха?"

Споделих видяното с брат ми и с един приятел, търсейки обяснение за това странно поведение. Защо просто не го остави този телевизор до контейнера за отпадъци? Защо не го закара до пункт за вторични суровини? Защо в гората?!

"Гората за българина е място, където никой не ходи," каза моят приятел. "'В гората' е равно на 'на майната си,'" добави той. "За българина гората е едно огромно бунище, чийто капацитет е почти неизмерим," продължих мисълта му аз. Разходете се в някоя гора, разположена близо до град или село. Наскоро ходихме на разходка до горичката през магистралата, в тъй наречената "вилна зона" на Велико Търново, на 500 м. от блока, в който живея. Този оскъден лес, освен че бива сечен безразборно за отопление или за разчистване на място за строежи със съмнителна законност, е и едно удобно бунище. Там, на 5-10 метра навътре сред дърветата, могат да се видят стари телевизори, бойлери, печки, части от автомобили, строителни отпадъци.

"Не може до контейнера. Как така, нали съседите ще го видят," каза брат ми. Ще го видят, че изхвърля стария телевизор - значи си е купил нов. Значи има пари. Значи е добре. Средностатистическа мисъл на средностатистическия българин - завистлив егоист, който не може да проумее, че "общество" и "народ" са думи, който означават "живот заедно с грижа за другите и цялото". За "екологията" нищо няма да казвам - тази дума е чуждица, едва ли значи нещо за мнозинството българи...

Скъпи сънародници, да ви е честита новата 1311 година!

 


* Годината е произволно избрана. Може да бъде всяка една, попадаща в обхвата на Средновековието. Не съм сигурен дали по този начин не ощетявам хората от далечното (ни) минало.