Отклонения, лирически и прозаически
Музиката, 7 March 2006

Вчера слушах музика в компанията на едно хубаво момиче ;) Едно от парчетата, от ония парчета, които, като си ги пуснеш и винаги започваш да припяваш, колкото и да не можеш да пееш (поне с такова впечатление оставаш като котката/кучето започнат нервно да ходят из стаята). И аз, разбира се, си припявам. А как само пея, ммм, да не ви е работа; иначе на бас го докарвам, боботя като Луис в не-чак-толкова-добра сутрин.

I'll never let you see / The way my broken heart is hurting me, а момичето леко се подсмихва. И ме кара да й преведа текста. Разбира се! ...Сещам се как едно време, ехее, back in the early nineties, започнах да изпълнявам една моя детска мечта - да разбирам за какво пеят в песните. Много обичам да слушам музика. Постоянно слушам музика. Постоянно ми се танцува, макар и не винаги с тялото, ако ме разбирате какво искам да кажа ;) . Музиката, която аз слушам е невероятна. Вълшебна. Тя те обгръща, поема те нежно и те обвива и ти влизаш в нея. И когато влезеш, вече музиката е в теб. Тя съдържа ритъма на вселената и безкрайното движение. Разговаряме за разликите между нашето време и миналите времена. Йога е учение, което казва че просветлението може да се постигне по пътя на волята. - А може ли наистина?
- Да може. - Добре, ама в края на краищата, все пак ще трябва да се оттървеш и от волята.
- Да, ще трябва да изгубиш всичко, към което се пристрастиш, от което имаш нужда.
- Taka e. ...

Днес медитацията като упражнение, което цели успокояване и отпускане, е слабо ефективна. Нашето време е друго. Време на движението. Движението днес е много по-бързо, отколкото е било преди, да речем три хиляди години. Светът е взел да се върти по-бързо и по-бързо. Кой го върти? Ние, как кой! Мисълта днес е много по-бърза. Чувството днес е много по-бързо и, естествено, мимолетно. Нуждата от усещания, която всеки от нас има, непрестанно нарастваща. Скоростта, с която смиламе всичко около нас, целия свят, цялата наша вселена преминава през нас със скоростта на товарен влак. И боботи и трещи. Понякога плаши. И все е на ей-толкова да отлети! И тоя товарен влак все не може да разпери криле.

Постигането на нещата по пътя на волята днес е управляващия механизъм. Но тъй като зад нещата винаги има повече, от това което се вижда с просто око (Совите не са това което са, хохохохо ;)), повечето хора даже и през ум не им минава, че всъщност не желанията, които изказват, а тия които не изказват са желанията, волята, волите, които движат света. Преди няколко дни гледах под формата на филм нещо, което преди това ми беше попаднало под формата на есе - което, разбира се, побързах да разпечатам и да покажа на хората, които ще го разберат - едно есе, което говори за идеята "квантова физика" и как тя помага да разберем наистина как функционира света около нас. Останах приятно изненадан, когато го прочетох - винаги ти доставя удоволствие да прочетеш нещо, писано от някой, което е така казано, че все едно ти го казваш. Та, оказа се всъщност, че това есе всъщност е транскрипта (нали така се казваше?) на филма - всички реплики, които се казват (не сценария). Чудесно! Даже хората, които говореха, т.е. учените, които са работили заедно и поотделно над развиването на "тая мисъл", изглеждаха много приятни. What The **** (bleep) Do We Know? Та, за песента бях започнал да говоря ;)

[Всъщност, сещате се сами, така именно тече мисълта, на пръв поглед хаотично, но не - просто "редът" е друг.]

Това парче е на A-HA. Kazva se Crying In The Rain. Харесвам A-HA. Обичам да припявам. Разбира се, сега изживявам тая своя мечта - да разбирам за какво пеят в песните. И тъй като си падам малко поет, ето какво се получи:

Няма никога да видиш ти
Как разбитито сърце боли:
Аз съм горд и зная как да скрия
Всичката тъга и болка
И ще се наплача във дъжда

Ако дочакам бурното небе
Ти няма да познаеш сълзите от дъжда
Няма никога да разбереш че все тъй те обичам
И макар в сърцето още да боли
Аз ще се наплача във дъжда

Капките дъждовни от небето
Моето страдание не ще премахнат
И откакто заедно не сме
Да дойде бурята се моля аз
В надежда че сълзите ми от теб ще скрие

Някой ден, когато се наплача
Усмивка ще си сложа и под слънцето ще тръгна пак
Може би глупак съм аз
Но дотогава ти не ще ме видиш да жалея -
Ще се наплача във дъжда.

I'll never let you see
The way my broken heart is hurting me
I've got my pride and I know how to hide
All my sorrow and pain
I'll do my crying in the rain

If I wait for stormy skies
You won't know the rain from the tears in my eyes
You'll never know that I still love you so
Though the heartaches remain
I'll do my crying in the rain

Raindrops falling from heaven
Could never take away my misery
But since we're not together
I pray for stormy weather
To hide these tears I hope you'll never see

Someday when my crying's done
I'm gonna wear a smile and walk in the sun
I may be a fool
But till then, darling, you'll never see me complain
I'll do my crying in the rain
I'll do my crying in the rain
I'll do my crying in the rain
I'll do my crying in the rain