Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Цивилизацията
Въпросът

Промяната е все така далечна -
тъй близо сякаш бил си всеки път.
Боли те, две не виждаш,
и няма друг, с когото да говориш -
да кажеш и да бъдеш чут.

Отвсякъде предлагат просветление,
отвсякъде пророчества валят,
а нямаш даже собствен бог.
Ще носиш бремето си,
уморен, безжалостен и неповикан,
на никой рай не пасваш.
Ще бъдеш нечие небе или
изгарящ огън,
ала студени ще са твойте рамене.

А докога?
Въпроса глух не ще посмееш да запиташ.
Но докога?