Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Цивилизацията
Стиховете мои

Стиховете мои
Приличат на ръката,
Която ги изписва -
Нежна и тънка,
Но леко мазолеста;
Пръстите дълги са,
А ноктите правилни.

Нерядко обаче ръката трепери,
Вгледай се - изпъкнали вени -
През тях пулсира мастило;
Белези, почти незабележими,
По дланта и по пръстите ще откриеш.
А те, пръстите,
Са странно усукани,
Сякаш пречупени,
Докато са притискали
Пулсиращите слепоочия.