Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Цивилизацията
Песен за Хляба

Бих искал да запея
Песен тъжна и протяжна,
Песен за хляба сега -
За него - насъщния, вечния,
Този, без който не можем,
Този, за който живеем
И сетне за него ний мрем.

Да запея, да, искам сега,
Но май че трохата последна
В гърлото мое заседна -
Да я глътна не смея - последна е тя,
Да я изплюя - не, не, чрез нея живея!

И затуй с глас пресипнал
Аз песен не ще да запея.
Пък и кой ли таз песен ще чуе -
Нима те, които пасти ядат -
Не, те високо над хляба стоят!

Или пък тия, дето за него умират -
Не им се слуша песен на тях -
Дай им комат и млъкни -
Те си знаят!

А пък аз, с поетична нагласа,
С трохата, която в гърлото дращи,
За кого ли песен да пея?
Поетите други кат мене - те знаят...
Критиците пък - ех, тези нещастни души -
Е, нека за тях тази песен изпея,
Че те се хранят от чуждото слово...