Отклонения, лирически и прозаически
Трески
Разпятие

В края на очакването,
малко преди срещата ми с теб
идва болката.
Тя е толкова силна,
че времето,
                което имаме
се превръща
                в мигновение.
В очите ми става
                солено
и горчи от неизречени думи.
Несподелена
                радостта умира
и в натежалите ни ръце
остава единствено разпятието
Между дълга
                и любовта.

(27.07.1989)