Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Цивилизацията
Седим си самотни

Седим си самотни
И приказки пишем
Във наш’те души.

Мълчим си самотни
И търсим ний радост
Там дето я няма.

Вървим си самотни
И вместо безкрая
Строим си стени

Търпим си самотни
И наместо в рая
Си мислим: "Не зная."