Отклонения, лирически и прозаически
Трески
Позволи ми

Позволи ми да те обичам!
Жарава огнена
                       е под нозете ми.
Години вече!
                       Стига угризения.
Изтича между пръстите ни 
                       Времето
и с него
всичко скъпо си отива.
Позволи ми да те обичам!
Не се страхувам от Сатаната
на сторения в миналото грях.
Искам всичко!
                      Сега!
Утре е късно!
Утре ще обичам само звездите!
И ще ми трябва шал
за изстиналите рамене!

(09.05.1989)