Отклонения, лирически и прозаически
Трески
Не се страхувай

Не се страхувай!
Към заник слънце
утихва буен вятър
и в клоните полягва
                              да почине.
Остава топъл, нежен полъх,
от който нейде
                     ще покълне зрънце,
ще стане песен,
ще се роди човек
                          или любов...
И всичко ще се повтори,
но хората
              едва ли...