Отклонения, лирически и прозаически
Трески
Наум

Солено е в очите ми,
                               солено...
а много време мина...
Смениха се събития
                               и хора,
децата ни порастнаха,
изстинаха постелите,
                               Надеждите -
отдавна ги погребахме.
Сега сме мълчаливи
                               и самотни.
Наум мечтаем
                      и наум се срещаме,
наум си казваме, 
                      че се обичаме.
На глас единствено - 
                      съветваме децата си.

(10.04.1989)