Отклонения, лирически и прозаически
Трески
Дните без теб

Дните без теб са едно дълго мълчание.
Тишината е спряла в дланите ми,
като последно откритие
на отболяла радост
от весело някога.
Моето безсъние са премълчаните ни дни.
Защо да измисляме думи
за неща, които не съществуват,
когато всяко утро е раздяла
с илюзията за вечни звезди.

А под старите кестени
на стария площад,
една черна локва
е оставил... снощи дъжда.

(14.09.1977)