Отклонения, лирически и прозаически
Трески
Какво от това

Какво от това, че те няма!
Нали мога да те измисля.
                           Как идваш.
                           Как се усмихваш.
                           И как разговаряш.
Нали мога да си измисля
една хубава есен,
много жълта - 
                           като Слънцето
и една отворена врата,
която те очаква.
Нали мога да си измисля
един обикновен
дъждовен ден
и да вярвам, 
че ти непременно ще дойдеш
и ще поръсиш лицето ми с дъжд.
И ако ти наистина не дойдеш
ще си измисля един миг,
в който си отиваш,
за да ми оставиш
                          Очакване.

(10.09.1977)