Поглеждаш към екрана син И виждаш вътре цялата вселена - Там научаваш ти за всички хора И за всичките неща, които вършат те. И удивен оставаш колко много знаеш, Колко много си научил, Колко е огромно цялото това познание И как нищожен ти сравнен със него си. Поглеждаш към екрана шарен И чувстваш се като прашинка... Е, кажи ми - нима не ти се иска Да се почувстваш някой ден човек?
|