Поглеждаш към екрана син
И виждаш вътре цялата вселена -
Там научаваш ти за всички хора
И за всичките неща, които вършат те.
И удивен оставаш колко много знаеш,
Колко много си научил,
Колко е огромно цялото това познание
И как нищожен ти сравнен със него си.
Поглеждаш към екрана шарен
И чувстваш се като прашинка...
Е, кажи ми - нима не ти се иска
Да се почувстваш някой ден човек?