Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Цивилизацията
Момчето, което искаше да нарисува света

Видях едно момче -
То искаше
Света да нарисува.
Беше си взело
И четки и бои,
И лист огромен.
Погледнах към боите му -
Етикети,
На които пишеше:
Математика,
Философия,
Биология,
История,
География,
Физика,
Химия,
Литература
И други.

Попитах момчето:
Разбираш ли
От смесване на цветове?

"О, да, разбира се,
Всички тънкости са ясни.
Изучил съм ги аз.
И ще рисувам!"
рече ми то.

А, добре, отвърнах аз,
Но я кажи
ЗАЩО?

"Така ми се прииска,"

Отговори то.
ЗАЩО?
"Така".
ЗАЩО?
"Ами така,
Поисках да го направя.
И ето -
ЩЕ ТВОРЯ!"
ЗАЩО?
попитах пак.
" Защото се научих как
И искам да опитам.
НО ЗАЩО СВЕТА?
"Предизвикателства обичам,"
Каза то.
"Мога даже", добави после,
"Да го разруша.
Но искам първо
Да го нарисувам."

Усмихнах се.
Но нарисувай го
Преди това,
Му казах
И отминах.

Вървейки, си мислех
За боите
И за думите.
И как бях си мислил,
Че когато опиша света
Да го разруша ще мога.
И го изучавах,
Осмислях,
Записвах,
Продавах написаното -
Така - век подир век.