Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Цивилизацията
Великите самотници

Ние,
Великите самотници,
Се скитаме по улиците -
Ще ни познаете лесно -
Дори когато сме със друг,
Пак изглеждаме сами.

Ние,
Великите самотници,
Се скитаме по улиците -
Някой търси златното ключе
Към щастие жадувано,
Друг пък дири
Съкровище незнайно,
Трети муза, вдъхновение.
А аз - аз търся две очи -
Съкровище незнайно,
Вдъхновение
И златното ключе
Към щастие жадувано.

Аз,
Великият самотник,
По улиците скитам -
Ще ме познаете вий лесно -
По погледа ми,
Който търси нечий друг.