Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Цивилизацията
Отвън, покрай прозореца

Отвън,
Покрай прозореца
Забързани търчат
Десетки хиляди романи
Или разкази поне.
Отвън,
Покрай прозореца
Дъждът размазва силуетите -
Небето плаче
Безбройните сълзи
На ходещите сенки,
Които са забравили да плачат.

Отвън,
Покрай прозореца,
Един измислен свят умира,
А вътре,
Зад прозореца,
Аз пиша редовете
За надгробната му плоча…