Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Жената
Мисля си за любовта

Мисля си за любовта-
Как да мислим тя ни кара,
Винаги - и все за същите неща.
За една жена си мисля -
И как да мисля тя ме кара -
Винаги - и все за същите неща.

Понякога си мисля за абсурда -
Абсурд е, зная, любовта -
Тя винаги ни кара
Да мислим все за същите неща:
За смисъла на всичко мисля -
Безсмислието му откривам.
За липсите и за излишъците също -
Нелепост в тях съзирам.

И... мисля си за любовта-
И как да мислим тя ни кара -
Винаги - и все за същите неща,
Но рядко ни подсеща
Просто да не мислим.