Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Жената
Наивна песен

Във своята наивност
спрямо себе си
наивно в теб повярвах.
Оспорих правотата на съмнението
да бъде праг за вярата.

И лекомислено поех в посока,
наместо просто да вървя.
Но стана бързо тежесттана рамката
боляща от наивни мисли идела,
и си отидохме един от друг.
Аз – в своята наивност –сам,
Ти – в своето безверие –без мен.

Сега се търсим между редовемастило.

Ще се намерим в някоя мечта-
наивна за съмняващите се,
невярна в общото отсъствие.
Ще се намерим в някой стих,
макар и непотърсени единот друг.

Ще се поспрем.
Ще помълчим.
Ще си отидем -
ти от болка,
аз в мечти -
пропуснали познанието –
с учебници по вяра във ръка.

За да се търсим – вече вярващи…