Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Жената
Раздалечени и раздалечаващи

Жестоки сме в разделите си -
събираме се,
за да се разделим след миг.
Преди да се прегърнем
се застрелваме с хиляда думи.
Ако си кажем сбогом
очакваме
едно "Здравей" на следващия ден.

Любов един от друг изискваме,
макар да знаем,
че се дава само тя.
И в нежеланието да изгубим,
заключили сме
сърцата си, за обич болни.

Не си отивам аз,
или пък идваш ти -
в един и същ водовъртеж
се давим,
но защо не си подаваме ръка?
Нима като уплашени удавници
ще удушим спасителя си,
за да можем да живеем?
Ще бъдем ли
и ще ни има ли
един без друг, раздалечени
и раздалечаващи
или ще трябва да убием любовта
във сляпа вяра,
че след това ще я познаем …