Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Жената
Стига толкова мечти!

Стига толкова мечти!

Нека почнем да сънуваме,
но вече със отворени очи!
Стига толкова пропуснато познание -
не можем всички книги да пребродим
и всяко кътче от вселената да покорим -
ръцете ни са малки -
колкото едно сърце да вземем в тях.

Стига толкова съмнение -
единственото доказателство за всичко
заключено е вътре в нас -
а пък ключа -
във нечии отворени очи…