Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Цивилизацията
Прашинки

Прашинки,
Подмятани насам-натам
От ветровете на живота
Сме всичките ние.

Едни
Се опитват неистово
Да се хванат за нещо
От вихъра изплашени.
А други,
Озлобени от безсилие,
Крещят и плюят
Песните на трети.

Аз,
Все още трудно сдържащ се,
Да не пропадна,
От бурята подмятан,
Вик на радост
От гърдите да изтръгна
Се опитвам.

И зная,
Ще успея да се насладя
На полета безкраен,
Защото не забравям,
Че съм просто песъчинка
И летя,
Насам-натам подмятан
От ветровете на живота.