Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Жената
Аз искам да те помня все така

"Аз искам да те помня все така" -
как в малката ми стая влизаш -
с несигурна усмивка
и блясък във очите,
със пламъци игриви
в червените коси -
и я изпълваш.

"Аз искам да те помня все така"
като в стихотворение любовно,
което, ненаписано,
все още трепне във ръката.
(Защо ли твойто име
толкоз често навестява мисълта -
нима е споменът непълен,
нима не е изписано мастилото,
нима не стига вече самота...)

"Аз искам да те помня все така"
повтарям си унесено,
но теб не помня -
само смелата мечта...