Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Жената
Здравей

Заспах ли, щом те срещнах,
как, кога, запитах се,
в просъницата на връхлитащия сън,
изпълнен с откровения,
които стряскаха ума.

Аз срещнах лудостта.

А после се побърках от любов.

Болеше ме,
крещях и молех,
заповядвах и ругах,
като животно в примка уловено
се мятах денем и насън.

Стотици страници мастило
принасях в жертва на бога на съня.
Но ти не идваше –
Не бях помилван –
и в поетическите си бълнувания
един ден се събудих
насред видения за по–човешки свят.

Сега понякога отново не заспивам,
припомнил си за миг,
че имало е болка
(когато съм ранявал себе си)
припомняйки си малкия човек,
опълчил се на любовта.

Очите си отварям,
а по тъгата някъде в стомаха,
пулсираща със нервните импулси,
разбирам,
че съм сънувал
и време е да се събудя.

Сега здравей!
Сега се радвам да те видя!