Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Вселената
Aз ще летя

Докато другите крещят
от болка, страх и отчаяние,
увлечени в стремглавото пропадане надолу -
към бездната на окончателното просветление,
(от удара в земята, след който пръскат сепричините
на хиляди частички светлина)
Aз ще летя.
Но това не е падане,
защото не съществуват посоки.
И това не е смърт,
защото живея във хиляди погледи, длани и стихове.