Отклонения, лирически и прозаически
Аз и Вселената
Светът е винаги все същият

Светът е винаги все същият
въпреки безбройните поети,
които все за него жалят
и за погубените чувства,
и липсата на разум.

Светът е винаги все същият
макар да благославяме,
отричаме
и примиряваме.

Светът е винаги все същият
неадекватен,
не достатъчно живеещ
и с непреклонна хватка,
която ражда ни –
за да рушим с живеене.