Отклонения, лирически и прозаически
По-етична Дъскорезница
Гласът на самосъжалението

Гласът на самосъжалението е любимият ми глас -
със него ставаме,
пред огледалото говорим,
пред хората сме хора,
пред другите - каквото дойде.

Със него всяка мисъл разчленяваме,
и всяко чувство окриляваме -
да се превърне в песен,
в поетическа поема
(коричката отлющена на някоя екзема).
Със него си говорим - миг след миг -
от толкова отдавна,
че спорни точки вече нямаме.
Гласът на самосъжалението е любимият ми глас -
смили се той над мен
и ме превърна във човек.