Отклонения, лирически и прозаически
По-етична Дъскорезница
Идилия

Овца, преливаща от радост,
подскачала напред във здрача.
Овчарят тюхкал се нахалост -
заради нея той пропуснал мача.

Встрани, във храсталака гъст,
потраквал зъби вълк измършавял -
не гроб и купчина от пръст
на таз овца той пожелал.

А кучето пък, зайци невидяло
търчало нейде из шумака;
било от глад то прималяло,
че се не дъвчел камънака.

А пък поетът мързеливо
полегнал бил на близката поляна
и стихче драскал той щастлво,
посръбвайки от пълна дамаджана...