Отклонения, лирически и прозаически
(П)разни Приказки
Умисъл

Заобиколен съм отвред - с имена -
и няма сякаш във мене поезия -
какви са тези днес времена -
лишени дори от амнезия.

Защо не мога да се изгубя -
не съм вървял по всички пътеки!
Не се и опитвам пак да се влюбя -
(какво да римувам с 'пътеки'?)

Как ли замлъкнах - сякаш забравих
какво да говоря - без длани и дъх?
Накъде ли без теб се отправих -
вече обрасъл съм целия в мъх.

Не търся спасение, няма го в мен -
потъна ми кораба, междузвезден.
Не съм затворен, но сякаш - във плен -
мълча като пън, почти безболезнен.

Нали бях поет, нали откривател?!
Искам да викам, но гласът не е мой -
Къде го изгубих, онзи наивен мечтател -
Нима свири тръбата мълчание - и отбой?

Не се претворявам, не - забравил съм думите -
не ме и боли - кръвта си не чувам.
Господ, неведом - отпусна си чумите,
а аз и за лек даже не струвам.

Текат параграфите - като по ствола на свещ -
и се сбират в бляскава локвичка,
и ще изсъхне тогава пулсът горещ -
ще се стопят ли крилете на моята птичка?