Отклонения, лирически и прозаически
(П)разни Приказки
Реквием за Живота

Във тази малка стая се затварям, Господи -
като в килия - в търсене на мир -
и съм отрязал себе си от тебе, Господи,
и не надвисва твоето небе над мен.
Не търся падаща звезда да възвести
за твойта благосклонност,
Молитвата ми е изстинала като далечен огън.
Седя си, стиснал зъби, спънал се
у липсата на музика в сърцето.

А сялаш бе тъй близо щастието,
което гонех във неспирен бяг,
а твоето творение величествено, Господи,
пронизваше нощта на думите със страст.

Докопах се единствено до себе си -
и стиснах здраво, със увереност,
ръцете в хватка, наместо в молитва...
...и се стопи светът, остана само стаята.