Отклонения, лирически и прозаически
(П)разни Приказки
Малко кафе

Малко кафе,
музика,
прозорец
и безброй Посоки,
но все пак Избираме.
Безпаметната мисъл
се плъзга по
очите на хората.
Храната е удоволствие,
радостта е храна;
Реалността е
бездънна локва,
пълна с пирани.
Какво?
ДА бъдеш изяден?
Не, не си бог.
Защото силата е в отсъствието.
Малко кафе.
Музика
и безброй въпроси,
а отговорите…?
Познанието е глупост.
Глупакът е щастлив.
Музика,
Песен, Мечта,
без да се превръщаш във Посока;
избор без възможности.
Очи,
които те карат
да искаш да пееш.
С малко кафе
в паузите…