Отклонения, лирически и прозаически
(П)разни Приказки
Поспри, човече!

Поспри, човече, тоя бяг неспирен -
във търсене на истини, които да са вечни.
Поспри и чуй кръвта, която блъска в слепоочията
и пълни тялото с надежди -
сега кипи, а после ще се уталожи;
светът ще придобие други очертания,
а ти ще кажеш - "Свърши се, отиде си..."
И ще се слегнеш равен със земята,
загубил туй, което никога си нямал.

Не спреш ли - обезверен, обезчестен, препънат -
ще обвиняваш другите (или пък себе си)
в провал, предателство, безчувственост...
Поспри се и запитай - не лъже ли кръвта,
нима във нея си се скрил и плаваш?,
във водовъртеж от мимолетности...
Едно захвърлил - нарамил после друго -
къде ги мъкнеш извоюваните смисъл и причини?
Защо са ти Надежди, Спомени и Вери?
Успя ли да намериш себе си сред тях?