Отклонения, лирически и прозаически
Stories
Хмм!

Натиснах дръжката на вратата - тя се отвори със скърцане. Направих няколко крачки, прекосих тесния коридор и стигнах до другата врата, която водеше към стаята. Когато я отворих, отвътре ме посрещна гъст облак дим, стелещ се на пухкави вълни. На огромен, с протрита тапицерия фотьойл в единия край на стаята, отпуснал се блажено, стоеше моят приятел. На ниската масичка до него, върху лист хартия, близо до препълнения пепелник, имаше няколко парченца шоколад, които той все още не бе успял да унищожи.

"К'во е това?" попита той с провлачен глас, сочейки към хартиената торба, която държах в едната си ръка.

"Ребърца," отговорих.

"Ребърца ли?"

"Аха."

"Що?" измърмори той.

После протегна ръка към масичката и си взе още едно парченце шоколад, напъха го в устата си и задъвка с блажено изражение, с притворени очи. Аз седнах на другия фотьойл и оставих торбата на масичката. Взех джезвето и си налях чаша гъсто и ароматно кафе, току-що направено. Сложих си две лъжички захар, разбърках и надигнах чашата към устата си.

"И к'во ще правим с тия ребърца?" обади се той отново, след като беше преглътнал и последните остатъци от шоколада.

Хвърлих му отегчен поглед. Изпуфтях с престорено недоволство, за да му покажа, че задава глупави въпроси. После отвърнах:

"Пуши по-малко... взел си да изкуфяваш," изчаках две-три секунди и добавих: "Как какво - жени..."