Отклонения, лирически и прозаически
Fragments
Реч за 9-ти май

На 9-ти май 1945 година в Берлин, над Райхстага се развява червено знаме, а малко по-късно същия ден се подписва безусловната капитулация на фашистка Германия.

Някои от вас знаят какво значи смъртта на един човек. Но когато заговорим за смъртта на десетки милиони, нашето съзнание някак си отказва да асимилира този факт. За вашето поколение – израснало с американските екшъни, с милионите реклами и компютърни игри, в които кръвта се лее като водопад, онези чернобели руски филми за Втората Световна Война, изпълнени с оригинални кадри и никакви специални ефекти, са може би повод за подигравателна усмивка. Но докато ние, "по-старите" гледахме тези филми, ние знаехме, че показваното на екрана е истина, че идеята, за която падаха хиляди е една истинска идея. И вас, и мен, и вашите майки и бащи ги има само защото десетки милиони руски и съюзнически войни оставиха костите си по бойните полета. Те вървяха по пътя към свободата.

Всеки от вас е чувал за Пърл Харбър -- все пак това е търговски похват - но колко от вас знаят, че ако не са били няколкото хиляди километра от сърцето на Русия до Берлин, застлани с човешки тела, днес нямаше да има нито Холивуд, нито Макдоналдс, нито Кока-Кола. Идеята Европейски съюз едва ли щеше да има настоящия си облик. Именно затова 9-ти май, денят, в който рухва последната съпротива на нацията, решила че може да се разпорежда със всички останали хора по земята като с низши и недостойни, денят, в който един обикновен войник, а не някой американски супер-герой, забива знамето на покрива на „народното събрание” на Германия, е обявен за Ден на Свободата и Ден на Европа.

Тази Европа, към която сега се стремим, е символ на една светла мисъл, на една надежда, че утрешният ден ще бъде по-добър. Но с какво ще е по-добър утрешният ден? С какво, ако ние – ти и аз – влезем в него със същото това, днешното ни самосъзнание?

За нас, Българите, Европа днес е по-скоро мащеха, отколкото майка. На всичко отгоре тази мащеха е и далеко, и много препятствия има по пътя към нея! Но все пак – това, което се иска от нас не е толкова много – не да извървим този път под свистящите куршуми и снаряди, а да уважаваме ценностите си, като преди това разберем кои са те, защото те ни правят наистина хора; да запазим индивидуалността си, а не да хвърляме боклука през терасите си и фасовете по улицата! Да помислим за човека до нас, но не как да имаме това, което той има! – защото Европа означава ОБЩЕСТВО, а думата ОБЩЕСТВО е дума, за която ние, Българите, все още не сме дораснали.

Има една древна, латинска поговорка – LUX ЕХ ORIENS – "светлината идва от изток" – именно затова България днес е свидетел на засилващ се интерес за западния човек. Защото България, Балканския полуостров, е мост – мост, който свързва две търсещи се противоположности. И нашата задача днес е не да се стопим, изгубили се между неоновите надписи на 200-годишната американска "култура", а да се изправим гордо, със своята почти 10 пъти по-голяма история и култура на Българи и да кажем – 'ЗДРАВЕЙ, ЕВРОПА! ДОБРЕ СИ ДОШЛА!'