Diversions, Lyrical and Prozaiic
The Apocryphon of James Апокриф на Яков
St James the Apostle Апостол Яков

АПОКРИФ НА ЯКОВ

(Тайнствените писания на Яков)


The Apocryphon of James


Превод от арамейски на английски: Франсис Уилиамс (Francis E. Williams)
Превод от английски на български: Стефан Стефанов, 2007 г.


Яков пише до […]: Мир вам от Мира, любов от Любовта, благоволение от Благоволението, вяра от Вярата, живот от Светия Живот!

Тъй като ме помолихте да ви изпратя светата книга, която беше разкрита на мен и на Петър от Господа, не мога да ви отпратя или да ви противорека (?); но я написах на еврейската азбука и я изпратих на теб и само на теб. Но тъй като ти служиш за спасението на светците, вложи своето честно старание и се погрижи да не достига този текст до мнозина – поради туй, че Спасителят не искаше да каже на всички нас, дванайсетте си ученика. Но блажени ще са тези, които ще бъдат спасени чрез вярата на тази беседа.

Освен това ти изпратих, преди десет месеца, друга тайна книга, която Спасителят ми откри. Според обстоятелствата, обаче, приеми тази книга, като открита на мене, Якове; а тази книга… [непреводими фрагменти]

… дванайсетте ученика седяха заедно и си спомняха какво Спасителят беше казал на всеки от тях, дали тайно или открито, и го записваха в книгите си. А аз записвах туй, което беше в моята книга – и ето! Спасителят се яви, след като си беше отишъл от нас, докато гледахме подир него. И петстотин и петдесет дни след като беше възкръснал от мъртвите, ние му рекохме: „Нима си отиде от нас и ни остави без теб?” Но Исус рече: „Не, но аз ще отида на това място, от което съм дошъл. Ако искате да дойдете с мен, елате!”

Те всички отвърнаха: „Ако ни заповядаш, ще дойдем.” Той рече: „Истина ви казвам, никой няма да влезе в царството небесно, защото аз му заповядвам, но (само) защото вие самите сте пълни. Оставете Яков и Петър при мен, за да мога да ги изпълня.” И след като повика тези двамата, той ги повика настрана и каза на другите да си гледат работата, която имат.

Спасителят рече: „Вие получихте милост…
(липсват 7 реда)
Не щете ли, тогава, да бъдете изпълнени? И сърцата ви са пияни; не искате ли да сте трезви? Затова се засрамете! Оттук насетне, когато вървите или когато спите, спомняйте си, че сте видели Сина Човешки и сте говорили с него лично, и сте го слушали лично. Горко на тези, които са видели Сина Човешки; блажени ще бъдат тези, които не са видели човека, и тези, които не са дружили с него и които не са говорили с него, и които не са слушали нищо от него; ваш е животът! Знайте тогава, че той ви излекува, когато бяхте болни, за да можете да властвате. Горко на тези, които са намерили успокоение от болестта си, защото те отново ще се върнат в болестта. Блажени са тези, които не са били болни и които са намерили облекчение, преди да се разболеят; ваше е царството Божие. Затова ви казвам: „Изпълнете се и не оставяйте никакво място празно у вас, за да ви се подиграва този, който идва.”

Тогава Петър отвърна: „Ето, три пъти вече ни казваш ‘Изпълнете се’, но ние сме пълни.”
Спасителят отвърна и рече: „Затуй ви казах ‘Изпълнете се’, за да не бъдете празни. Тези, които не им достига, не ще бъдат спасени. Защото е добре да бъдете пълни и лошо е да не ви достига. Така, както е добре да не ви достига и, обратно, лошо е да сте пълни, този, който е пълен, не му достига, и който не му достига, не може да се изпълни както този, който не му достига, се изпълва и този, който е бил изпълнен, на свой ред постига полагащото му се съвършенство. Ето затуй трябва да не ви достига, докато е възможно да бъдете изпълнени, и да бъдете пълни, докато е възможно да не ви достига, за да можете да се изпълните още повече. Затова, изпълнете се с Духа, но бъдете в нужда от разум, защото разумът <принадлежи на> душата; оттам, той е (в природата на) душата.”

Но аз му отвърнах и му рекох: „Господи, ние можем да ти се подчиним ако искаш, защото напуснахме нашите бащи и майки и нашите села, и последвахме тебе. Направи така, че да не се изкушаваме от дявола, от злия.”

Господ отвърна и рече: „Каква полза да вървиш според волята на Отца, а тя да не ти е дадена като дар, и ти да си изкушаван от Сатаната? Но ако ти си потиснат от Сатаната и си гонен, и вървиш по неговата (на Отца си) воля, аз казвам, че той ще те възлюби и ще те направи равен с мене, и ще сметне, че ти си бил възлюбен по негово провидение по твой собствен избор. Затова, няма ли да спреш да обичаш плътта и да се боиш от страданията? Или нима не знаеш, че ти предстои да бъдеш оскърбяван и обвиняван несправедливо; и ще бъдеш хвърлен в затвора и осъден неправилно, и разпнат <без> причина, и да бъдеш погребан тъй, както аз бях, от злия? Нима ще се осмелиш да пожалиш плътта, ти, за когото Духът е като предпазна стена? Ако сметнеш колко дълго светът е съществувал <преди> тебе и колко дълго ще съществува след тебе, ще разбереш, че животът ти е един единствен ден, а твоите страдания са като един единствен час. Защото доброто няма да влезе в света. Затова, надсмей се над смъртта и помисли за живота! Запомни моя кръст и моята смърт и ще живееш!”

Но аз му отвърнах и му рекох: „Господи, не ни споменавай кръста и смъртта, защото те са далече от теб.”
Господ отвърна и рече: „Истина ви казвам, никой няма да бъде спасен, ако не вярва в моя кръст. Но тези, които са повярвали в моя кръст, тяхно е царството Божие. Затова, почнете да търсите смъртта, тъй както мъртвите търсят живота; защото това, което търсят, ще им се разкрие. И от какво могат да се смутят? Колкото до вас, когато изследвате смъртта, тя ще ви научи да избирате. Истина ви казвам, никой от тези, които се страхуват от смъртта, не ще бъде спасен; Защото царството принадлежи на тези, що се изправят срещу смъртта. Станете по-добри от мен; направете себе си като сина на Светия Дух!”

Тогава аз го попитах: „Господи, как ще можем да пророкуваме за тези, които ни молят да им пророкуваме? Защото мнозина ни молят и очакват от нас на чуят предсказание.”
Господ отвърна и рече: „Нима не знаете, че главата на пророчеството беше отрязана с Йоан?”
Но аз казах: „Господи, възможно ли е да се махне главата на пророчеството?”
Господ ми каза: „Когато разбереш какво значи ‘глава’ и че предсказанието тръгва от главата, (тогава) ще разбереш значението на ‘главата му беше махната’. В началото ви говорех чрез притчи, а вие не разбирахте; сега ви говоря открито, а вие (все още) не проумявате. Да, вие ми служихте като притча в притчите и като онова, което е отворено в (думите), които са отворени.

„Побързайте да се спасите, без да ви подканят! Вместо това, бъдете нетърпеливи доброволно и, ако е възможно, пристигнете дори преди мене; защото тъй Отца ще ви обикне."

„Започнете да мразите лицемерието и злата мисъл; защото мисълта е тази, която ражда лицемерието; а лицемерието е далече от истината.”

„Не позволявайте на царството небесно да погине; защото то е като палмов филиз, чийто плод е покапал около него. Те (т.е. падналите плодове) покарват листа и след като са пуснали филизи, утробата им пресъхва. Така е и с плодовете, които са израснали от този единствен корен; когато е бил откъснат (?), плодът е бил роден от мнозина (?). Той (коренът) със сигурност е бил добър (и) ако можете да произведете нови растения сега, <вие> ще го намерите.”

„След като вече съм възвеличен по този начин, защо ме възпирате в нетърпението ми да си тръгна? Защото след голямото усилие*, вие ме принудихте да остана с вас още осемнайсет дни заради притчите. За някои беше достатъчно <да чуят> учението и да разберат ‘Пастирите’ и ‘Семената’, и ‘Сградата’, и ‘Лампите на Девиците’, и ‘Отплатата на Работниците’, и ‘Дидрахме’, и ‘Жената’.”

„Бъдете ревностни за словото! Защото при словото, първата му част е вярата; втората – любовта; третата – труда; защото от тези идва животът. Защото словото е като зърно пшеница; когато някой го посее, той е вярвал в него; и когато е покълнало, той го е обикнал, защото е видял много зърна на мястото на едно. И когато се потрудил, той бил спасен, защото от зърното приготвил храна (и) но и оставил (малко) да посее. Затуй можете ли и вие самите да получите царството небесно; освен ако не го получите чрез познание, не ще можете да го намерите.”

„Затова ви казвам, бъдете трезви; не изпадайте в заблуда! И много пъти съм ви казвал, когато сте били заедно и на теб, когато си бил сам, Якове, съм ти казвал: ‘Спасете се!’ И ви заповядвах да ме последвате, и ви учих какво да казвате пред архонтите. Вижте, че слязох и говорих, и преминах през изпитания, и отнесох короната си, след като ви спасих. Защото аз слязох за да живея с вас, за да можете после вие да живеете с мен. И като видях, че къщите ви нямат покрив, аз се заселих в къщите, които можаха да ме приемат, когато се спуснах.”

„Затова, вярвайте ми, братя мои; разберете какво е великата светлина. Отецът няма нужда от мен – защото бащата няма нужда от син, а синът има нужда от баща – макар аз да отивам при него. Защото Отецът на Сина няма нужда от вас.”

„Чуйте словото, разберете знанието, обичайте живота и никой няма да ви гони, нито ще ви потиска някой друг, освен вие самите."

„О, вие, нещастници; О, неудачници; О, претенденти за истината; О, вие, фалшификатори на познанието; О, вие, грешници пред Духа: можете ли още да понесете да слушате, когато подобаваше да говорите от първите? Можете ли още да спите, когато подобаваше да се събудите от първите, за да може царството небесно да ви приеме? Истина ви казвам, ако бях изпратен при тези, които ще ме слушат, и ако бях говорил с тях, аз нямаше никога да сляза на земята. Затова, засрамете се.”

“Ето, аз ще си отида от вас и ще си замина, и повече не искам да бъда с вас, тъй като и вие мене не искате. И затова, последвайте ме бърже! Затова ви казвам: ‘Заради вас съм слязъл долу.’ Вие сте възлюбените; вие сте, които ще дадете живот на мнозина. Обърнете се към Отца, молете се на Бог често и той ще ви даде. Блажен е този, който ви е виждал с Него, когато Той бе провъзгласен измежду ангелите и прославен измежду светците; ваш е животът. Празнувайте и бъдете радостни, като Божии деца. Следвайте волята му, за да бъдете спасени; приемете моя укор и се спасете. Аз се застъпвам за вас пред Отца и той ще ви прости много.”

И когато чухме тия думи, ние се възрадвахме, тъй като се бяхме натъжили от думите, които споменахме по-преди. Ала когато ни видя да се радваме, той рече: ‘Горко вам, които си нямате застъпник! Горко вам, които не ви достига милост! Благословени ще бъдат тия, които са издигнали глас и са получили милост. Оприличете се на чужденци; от кой вид са те, в очите на вашия град? Защо сте смутени, когато доброволно се отлъчите и се разделите с вашия град? Защо доброволно напускате своя дом, оставяйки го на тия, които искат да живеят в него. О, вий, изгнаници и бежанци, горко вам, защото вие ще бъдете уловени! Или може би вие си мислите, че Отецът обича човечеството или че можете да го спечелите без молитва, или че той дава опрощение на един заради другиго, или че е търпелив с този, който иска? – Защото той познава желанието и също тъй знае от какво се нуждае плътта! – (Или нима мислите,) че не е тя (плътта), която желае душата? Защото без душата, тялото няма да съгреши, също както и душата няма да бъде спасена без духа. Но ако душата бъде спасена, (когато е) без зло и духът също ще бъде спасен, тогава тялото ще се освободи от греха. Защото духът е този, който въздига душата, а тялото е това, който я убива; тоест, душата е (тази), която убива себе си. Истина ви казвам, той не ще прости греха на душата в никой случай, нито вината на плътта; защото никой от тези, които са били носили плът, не ще се спаси. Нима мислите, че мнозина са открили царството небесно? Блажен е този, който си мисли, че ще бъде четвърти в небесата!”

Когато чухме тези думи ние се отчаяхме. Но щом видя, че се отчайваме, той рече: „Заради туй ви казвам тези неща, за да можете да познаете себе си. Защото царството небесно е като житен клас, който е покълнал в полето. И когато узрее, той разпилява плодовете си и отново изпълва полето с класове на следващата година. И вие тъй, побързайте да пожънете един клас от живота, за да се изпълните с царството!”

„Докато аз съм с вас, слушайте мен и ми се подчинявайте; но когато си отида от вас, запомнете ме. И ме запомнете затуй, че когато бях с вас, вие не ме познавахте. Блажени ще са тези, които са ме познали; горко на тия, които са чули и не са повярвали! Блажени ще са тия, които не са видели, но са повярвали!”

„И още веднъж ви повтарям, тъй като ви се разкривам като да строя къща, която е много ценна за вас, когато се подслоните в нея, също както и ще може да подпре къщата на съседа ви, ако тя се кани да падне. Истина ви казвам, горко вам, заради които бях пратен тук долу; Блажени ще са тия, които се възкачат при Отца! Още веднъж ви укорявам, вий, които сте, станете като тези, които не са, за да бъдете с тия, които не са.”

„Не правете от царството небесно пустиня в себе си. Не се гордейте от светлината, която просвещава, а бъдете към себе си тъй както аз съм към вас. Зарад вас бях проклет, за да можете да се спасите.”

Но Петър отвърна на тези думи и рече: „Понякога ни подканяш да отидем в царството небесно, а след това пак ни отвръщаш, Господи; понякога ни убеждаваш и ни привличаш във вярата, и ни обещаваш живот, а след това пак ни отпъждаш от царството небесно.”

Но Господ отвърна и ни рече: „Аз ви дадох вяра много пъти; освен това аз ти се разкрих, Якове, а вие (всичките) не ме познахте. Сега пък ви виждам да се радвате много пъти; и когато ликувате пред обещанието за живот, нима сте също тъй и тъжни, и сте огорчени, когато ви уча за царството? Но вие, посредством вяра и знание, сте получили живота. Затова презирайте отказ, щом го чуете, а когато чуете обещание, радвайте се още повече. Истина ви казвам, този, които получи живота и вярва в царството, никога не ще го напусне, нито дори и Отца да иска да го прокуди.”

„Тия са нещата, които ще ви кажа дотук; сега, обаче ще се възкача към мястото, от което дойдох. Ала вие, когато исках да си отида, ме отпъдихте и наместо да ме придружите, вие ме преследвахте. Но вижте каква слава ме очаква и като отворите сърцата си, чуйте химните, които ме очакват на небесата; защото днес аз трябва да заема (мястото си от) дясната страна на Отца. Ала аз вече казах последната (си) дума пред вас и ще си отида от вас, защото колесница от духа ме понесе нагоре и от този миг насетне аз ще се съблека, за да мога да се облека. Но вижте: блажени са тези, които са провъзгласили Сина, преди той да дойде, за да може когато дойда, да се възкача (отново). Трижди блажени са тия, които са били провъзгласени от Сина, преди да са се появили, та да можете и вие да сте сред тях.”

И като изрече тия думи, той си тръгна. Но ние коленичихме, аз и Петър, и благодарихме, и изпратихме сърцата си нагоре към небесата. Чухме с ушите си и видяхме с очите си шума на войни и тръбенето на тръба, и голям смут.

И когато отминахме от него място, ние изпратихме умовете си още по-нагоре и видяхме с очите си и чухме с ушите си химни и ангелски благословения и ангелска веселба. И небесни величия възпяваха слава, и ние също се веселихме.

След това пожелахме да изпратим духа си нагоре към Всевишния и след като се въздигнахме, не ни беше позволено да видим или чуем нищо, защото другите ученици ни извикаха и ни попитаха: „Какво чухте от Господаря? И какво ви каза той? И къде отиде той?”

Ала ние им отговорихме: „Той се възнесе и ни даде думата си, и обеща живот за всички нас и ни разкри децата (?), които ще дойдат след нас и ни заповяда да ги обичаме, за да бъдем спасени заради тях.”

И когато те чуха (това), те наистина повярваха на откровението, но останаха недоволни от тия, които ще бъдат родени. И тъй, не желаейки да ги обидим, аз пратих всеки от тях на различно място. А аз самият отидох в Йерусалем, молейки се да получа място сред възлюбените, които ще станат явни.

И аз се моля началото да дойде от вас, защото тъй ще мога да бъда спасен, защото те ще бъдат просветлени чрез мен, чрез моята вяра – и през друга (вяра), която е по-добра от моята, защото се надявам моята да бъде по-слаба. Старайте се ревностно тогава, за да направите себе си като тях и се молете да получите място сред тях. Защото заради това, което рекох, Спасителят не направи откровение пред нас заради тях. И ние, наистина, заявяваме място при тези, заради които заявлението беше направено – тези, които Господ направи свои синове.


* при превода на labor тук предпочетох 'голямото усилие', вместо 'раждане' или 'труд', макар нито едно от тези да е достатъчно ясно. Предполагам става дума за 'усилието' на носенето на кръста и разпятието, и мъките, които Исус преживява, преди да се възнесе окончателно.