Diversions, Lyrical and Prozaiic
Tintern Abbey Тинтърн Аби
William Wordsworth Уилям Уърдсурт

УИЛИАМ УЪРДСУЪРТ
Стихове
Написани на няколкомили от Тинтърн Аби
При повторното посещение набреговете на река Уай
По време на едно пътуване.13 Юли 1798

Години пет изминаха; и пет лета, последвани
От дълги зими пет! И чувам азотново
Водите, що спускат се от изворите си планински
Със шепот тих. -Отново аз съзирам
Скалите стръмни и великолепни,
Що в дивата самотнагледка раждат мисли
За самота, от нея по-дълбока;
И свързват те пейзажас тишината на небето.
Дойде деня, във който аз отново ще отдъхна,
Тук,под чинарите мрачни и ще видя
Късчетата обработена земя, овощните дръвчета,
Които в тоз сезон, с незрелите си плодове
Облечени са във зелено и губятсе
В горички и шубраци. Отново виждам
Плетовете живи, не, не плетове,по-скоро
Групички дървета подивели: овчарски ферми,
Зелени досамивратата; кълба от дим,
Издигащи се тихо сред гората!
С несигурна следа,така изглежда,
От скитници, живеещи в бездомните гори,
Или за пещератана Отшелник, гдето
Седи Отшелника самотен край своя огън.

               Тез прекрасни форми,
Макар отсъствието дълго, за мен не са били
Каквотое пейзажа за окото на слепеца:
Но често, във самотни стаи и сред врявата
На градове по-малки и големи, на тях дължал съм
Във часовете морничувства драги,
Усетени в кръвта и във сърцето;
Проникващи дори всъзнанието мое,
Възвръщащи покоя: - и чувства също
На удоволствиенеспомнено: такива може би,
Що нямат влияние ни леко, нито мимолетно
Върху оназ' частица най-добра в живота на човека праведен,
И неговитедребни, безименни и незапомнени деяния
На милост и любов. Освен това, тъймисля,
На тях дължа и друг един аз дар,
Със същност по-възвишена; товаблагословено чувство,
В което на мистерията бремето,
и голямото,измарящо тегло
На целий свят неразбираем
Се смалява: - товаблагословено, ведро чувство,
В което нашите любови нежно водят ни напред -
Дорде, кога дъха на таз телесна клетка,
Дори движението на човешката никръв
Почти се спре, когато ние ще заспим
Като тела и се превърнем въвживеещи души:
Дорде, с око смирено пред силата
На хармонията и силатадълбока на радостта,
Ний не прозрем живота на нещата.

               Ако това
Е просто вяра безнадеждна, дори тогава, о! колко често
Във мраки многото страни
На дни безрадостни; когато капризна суета
Безмислена итреската световна
Надвиснат над сърцето ми туптящо -
Колко често, духом,към теб съм се обръщал,
О, горски Уай! Ти, скитащ из горите,
Колко честокъм тебе моят дух се е обръщал!

И днес, с искрица мисъл тлееща
И много слава бледа и неясна
И нещокато тъжен смут,
Картината се пак във мисълта завръща:
Докато тук стоя,не просто осъзнаващ
Радостта сегашна, но и със мисли радостни,
Че в тозимиг за бъдещи години
Живот и хляб ще има. За туй се осмелявам аз да вярвам,
Макар различен, несъмнено, от този, който бях,
Когато първом сред тезихълмове дойдох;

               Когато също кат сърна
Преброждах планините и потоците самотни,
Къдетоприродата господства: приличащ по- на някой,
Който бяга от свойте страхове,отколкото на някой,
Що дирил е това, което люби. Защото природата тогава
(Радостите груби на момчешките ми дни
И техните дела безгрижни,животински са отминали)
За мене беше всичко. - Не мога да опиша
Какъвтогава бях. В пороя звучен
Като във страст се потопих: високите скали,
Ипланината, и горите мрачни и дълбоки
И формите и цветовете техни, за ментогава те
Съблазън бяха; и чувство и любов,
Що нямат нужда от очарованиедалечно,
Рожба на ума, нито от увлечение,
Присъщо на окото. - Тезвремена са минало,
И всичките им радости болящи ги няма вече,
И всичкитезамаяни възторзи. За тях аз не тъжа,
Нито скърбя, нито мърморя; дойдохадруги
Дарове, за загуба подобна, вярвам,
Отплата пребогата. Защото сенаучих
Природата да виждам не както в дните
На младостта безгрижна; дачувам често
Мелодията тъжна и спокойна на света човешки,
Ни тъжна тя е,нито нежна, макар достатъчно могъща
Да те пречисти и смири. Усетих също тъй
И съществуване, което смущава те с радостта
На мисли възвишени; усещаневеличествено
За нещо много по-проникновено,
Чийто дом е в светлината назалязващи слънца,
И в океана гладък и във въздуха, що жив е,
И внебесата сини и в човешкий ум:
Движение и дух, що властва
Над всичкимислещи неща, и образите всички
               На всички мисли,
И има го във всичките неща. Затуй все още съм
Аз влюбенвъв полята и в горите,
И в планините; и във всичко, що съзираме
От тазземя зелена; от целий свят могъщ
С очи и слух - туй дето те наполвинасъздават
И наполвина разбират; доволен да открия
В природата и във езикана чувствата
На мислите си съкровени пристан, дойка,
Учител, пазител насърцето и душата,
На цялото ми същество духовно.

               Но пък дори
На туй аз да не бях научен, не бих аз позволил
На радостта във мене да угасне:
Защото ти си с мен на тези брегове
На таз рекапрекрасна; Приятелко ти моя, скъпа,
Приятелко ти скъпа, скъпа; и в твоя гласаз чувам
На моето сърце предишните слова и виждам
Радостите минали въвтрепкащия блясък
На твоя поглед смаян. О! за кратко
Желая да съзра въвтеб това, което в миналото бях,
О, Сестро моя, скъпа! И таз молитва азизричам,
Знаещ, че никога не е Природата предала
Сърцето, което я обича;това е нейно право -
През всичките години на нашия живот да ни отвежда
От радост в радост: защото тъй може да покаже тя
На разума, що в нас е,тъй да впечатли,
Със спокойствие и красота, и тъй да ни подхрани
Съсмисли възвишени, че нито зли езици
И решения прибързани, или насмешките нахора самовлюбени,
Или пък поздрави безчувствени, или пък всички
Онезиразговори сиви от ежедневния живот
Над нас ще нявга надделеят или смутят
Във нас щастливата ни вяра, че всичко, що съзираме,
Благословено е.Затуй Луната нека
Блести над теб в разходките ти в самота;
И некамъгливите планински ветрове на воля
Духат срещу теб: и, след години,
Когато тез възторзи бурни вече са узрели,
В една по-трезва радост;когато твоят разум
Приют ще е за красотата цяла,
Да бъдат спомените твоидом
На всички сладки мелодии и песни;
               о! тогава
Ако ли самота или пък страх, или пък болка и тъга
За теб билиса отредени, с какви ли мисли лековити
На нежна радост ти мене ще запомниш
И тези проповеди мои! Или пък, може би,
Ако съм там, където, да чувам неще мога
Твоя глас, нито да виждам в твоите очи аз
Блясъка на миналитедни - дали ще да забравиш ти,
Как на брега на тоз поток великолепен,
Стоели сме двамина; и туй, че аз, до днес
Природата боготворящ, дошълсъм тук
Неуморен: по-скоро нека кажа
С любов гореща - о! със пламъкпо-горещ
От святата любов. Дали ще ти забравиш,
Че след скиталчество,години много
На отсъствие, горите стръмни и високите скали,
Зеленитеполя, за мен са те били
Тъй скъпи, зарад' самите тях и зарад' теб!

(20.12.2000)