Diversions, Lyrical and Prozaiic
Silentium Amoris Мълчанието на любовта
Oscar Wilde Оскар Уайлд

Тъй както на слънцето блестящите лъчи
    Прогонват бледата луна ревнива
    Обратно във постелята й сива,
На славей трелите преди да долови,
    Така и твойта красота възпира
    Из устните ми песента на лира.

И както призори над равните поля
Извий се вятърът на буйни си крила
    И със целувките си жадни тръстиката рани,
Чиито ствол на ритъма живот е дал,
    Така и пламъкът на мойта страст боли
Пред силата на любовта щом аз съм онемял.

Но мисля аз - от погледа ми си разбрала
    Защо мълча, защо забравил съм да пея;
А ако не - то по-добре ще е раздяла -
    Към устни ти, в които песента е кат’ елея,
А аз - къмто утеха за спомените клети,
За устни недокоснати, за песни неизпети.