Отклонения, лирически и прозаически
DADAJI Дададжи: Великият творец
Henry Miller Хенри Милър

[Статията се появява за пръв път в San Gabriel Valley Tribune на 28.06.1979]

http://dadaji.info/ACCOUNTS.HTM

Думата, за мен, като писател, е оръдие на сътворението. Думата цъфти и избликва в радостен порой. С нея се ражда цяла една плеяда от герои. Нека моралистите съдят сътворените от мен мъже и жени според своята собствена ценностна система. За мен такова едно отсъждане е престъпление. Всеки герой има своя собствена роля, а от ролите е изградена пиесата. Успехът на пиесата в нейната цялостност е единственото, което има значение. Защо да виним героите?

Това, със сигурност, е още по-вярно за самия Творец, Който е сътворил света и мен самия, навярно, в един изблик на Радостта Си. И с него, в Началото, е била Думата. Доброто и злото, производни на нашата морална система, в Неговите очи са без значение. Това е Неговата Игра. Нашата собствена литература, в най-добрия случай, е бледо копие на Неговата Космология.

Така устроен, аз винаги строго съм осъждал фетиши като греха, покаянието, чистилището, ада, опрощението и други подобни догми. Всички тези фетиши са безброй прегради, които спъват свободния ход на Живота. Представям си истинския Месия като всеобхватен; той дава еднакво любов както на светеца, така и на грешника. Отдавна чувствам, че Месията е само на крачка от нас. Защото нашите са най-черните дни в човешката история. И е тъй, Спасителят трябва да дойде – и тогава това са и нашите най-светли дни. Какво разтърсващо душата блажено изживяване бе за мен да разбера един ден, че съм се озовал в прегръдките му. Изведнъж той ме вдигнат, все едно бе буря, разбиваща портите на сърцето ми и изпълваща съществото ми с всепроникващ звук.

Да, Дададжи, онази загадъчна същност, която изпепелява култа към личността, онзи всемогъщ никой, ми се яви в плът и кръв - Христос, Обичащият, Буда, Мъдрият, Кришна, Господарят на Висшата Йогическа Сила, Чайтания, Най-дълбоката душевна празнота, Говинда, Безкрайно примамливата мъжественост. И той ме отведе до Маханам, вечното съществуване и вечния край на моето същесвувание. Така аз осъзнах Божествеността, намираща се в сърцевината ми. Вътре в себе си аз открих всеобхващащата дума. И чрез тази вътрешна божественост се проявява самият Дададжи.

Кой е той, тогава? Той казва, че е просто моят по-голям Брат, Дададжи. Как пленително ми утвърждава той принципите, които управляват моя живот и моето призвание!

"Не пилей времето си с добродетели и пороци. Те са просто рожби на ума и нямат нищо общо с Него, Безкрайния Океан от Любов. Това са просто действия и реакции, които управляват функцията на мисълта. Всичко, което се случва по света, е Едно. Единствен ти го възприемаш на части."
"Ти си роля, измислена от Великия Творец. Изиграй добре своята част, знаейки, че правиш това, което Той ти е отредил. Той е Пилот на живота ти и ти си тук по негова Воля, за да вкусиш от Неговата Струяща Любов."
"Слей се с потока на Живота, без да се опитваш да се бориш с прилива му. Ти си Едно с Него и все пак отделен, за да можеш да бъдеш в Любовната Игра. Можеш да пропуснеш Величествената Наслада само ако позволиш на егото да се отдаде на своята значимост. Затова се потопи в Неговата Всеобхватна Любов."

Такова е неговото успокояващо послание. Той отива дори и по-нататък, от Любовната Игра към Чистото Съзнание и оттам към Бездната на Аморфното Единно Съществуване. Но той се връща постоянно, за да прегърне отново своите събратя. И продължава с освобождаващото си послание:

"Никое човешко същество не ще може да бъде Гуру. Маханам, който е твоят Истински Аз, е единственият Гуру. Ти си дошъл тук в единство с този Маханам, който е Принципа на Живота и източник на твоето дихание, и е основата и тъканта на сътворението."
"Отдай му се в любов и доверие. Отърси се от всички окови на суеверията и забраните. Не ходи против природа си. Остави вътрешните си желания да те отведат, където пожелаят. Бъди безучастен наблюдател на спектакъла."
"Никакъв аскетизъм, никакво пуританство, никакво покаяние, никакво телесно упражнение, никакво машинално бръщолевене на тайнствени срички. Всички те са просто егоистични постъпки."
"Твоята вътрешна цялост може да изгрее само когато егото бъде премахнато. Само тогава постигаш състоянието, в което нямаш желания. Ограниченото съзнание е което винаги страда от липси."

По този начин Дададжи премахва усещането за ограниченост, от което страдат хората. Има само едно Всевишно Съществуване. Само една Истина. Защо тогава има разделения в човечеството? Във всяко сърце звъни един и същи Маханам. Оттук, цялото човечество е Едно. Всички логични действия свършват, изправени пред Истината, която е отвъд пределите на Мисълта, но винаги достижима посредством любовта и премахването на егото.