Diversions, Lyrical and Prozaiic
Jabberwhorl Cronstadt Джабърхорл Кронщад
Henry Miller Хенри Милър

Този човек, този череп, тази музика...

Той живее в задната част на една хлътнала градина, нещо като обрасла с храсти горска поляна, засенчена от терзии и спиноза и боабаби, нещо като придирчив Букстехуде*, украсен с елитри и фалюги. Преминавам през една караулна бутка, където портиерът навива мустака си con furioso** като в последното действие на "Аида". Те живеят на третия етаж, зад една покрита с навес тераса с колони, украсена с филиграми от вцепенени булонки и мастни буци, с неплатени сметки и мигрени, окачени навън да съхнат. Над копчето на звънеца пише: ДЖАБЪРХОРЛ КРОНЩАД, поет, музикант, знахар, метеоролог, езиковед, океанограф, стари дрехи, колоиди. А под него: "избърши си подметките и си изсекни носа!" Под това е забодена една изкуствена роза от петлицата на купен на старо костюм.

- В цялата тая работа има нещо странно - заявих аз на придружителката си, която се казваше Дшили Зайла Бей. - Сигурно пак е във фаза.

След като натиснахме бутона, чухме бебешки плач - писклив металически вой, който наподобяваше края на съня на някой купувач на стари кранти.

Най-сетне Катя се появява на вратата - Катя от Хесе-Касел, а зад нея, тънка като нафора и с порцеланова кукла в ръка, стои малката Пинокини. И Пинокини казва:

- Ще трябва да отидете в хола, още не са облечени.

И когато я питам дали ще се бавят много, защото умираме от глад, тя отвръща:

- О, не! Много отдавна се обличат. Трябва да видиш новото стихотворение, което татко написа днес - на камината е.

И докато Дшили развива намотания си като змия шал, Пинокини се киска, ли киска и казва: о, боже, какво става със света, всичко е така изостанало, чел ли си за мързеливото момиченце, което си криело клечките за зъби под дюшека? Странна работа, татко ми го прочете от една голяма желязна книга.

На камината няма стихотворение, но има други неща - АНАТОМИЯ НА МЕЛАНХОЛИЯТА, една празна бутилка Перно, ОПАЛОВОТО МОРЕ, късче пресован тютюн за дъвкане, фиби, справочник на улиците, една окарина... и машинка за свиване на цигари. Под машинката са пъхнати менюта, по които има разни бележки, визитни картички, тоалетна хартия, кибритени кутии... "Посрещни великоженската Катхард в четири"... "опалесцентния слуз на Мишле" ... "дефлуксии... семеделни листове... фтизиатричен" ... "ако Великден е и Богородица й падне в светия й скут, пази се, Английо, тогава от този неочакван шут"... "от кръвта на боговете, от която произхожда неговият приемник" ... "северният елен, видрата, визонът-жаба".

Пианото е в ъгъла, близо до терасата, крехка черна кутия със сребърни свещници, черните клавиши са изтръгнати от булонките. Има нотни албуми с надписи Бетовен, Бах, Лист, Шопен, пълни със сметки, несесери за маникюр, фигури за шах, топчета и зарчета. Когато е в добро настроение, Кронщад ще отвори някой албум с надпис "Гойя" и ще ти изсвири нещо в до мажор. Може да свири опери, менуети, шотландски танци, ронда, сарабанди, прелюдии, фуги, валсове, военни маршове, може да свири Чьорни, Прокофиев или Грандос, може дори да импровизира и едновременно да свири с уста някоя провансалска мелодия. НО ВСИЧКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ В ДО МАЖОР.

Така че няма значение колко клавиша липсват и дали булонките се размножават или не. Ако звънецът се развали, ако казанчето в тоалетната не работи, ако стихотворението не е написано, ако полилеят падне, ако наемът не е платен, ако спрат водата, ако прислужничките са пияни, ако мивката е запушена и боклукът смърди, ако пада пърхот и леглото скърца, ако цветята плесенясат, ако млякото се пресича, ако мивката е мазна и тапетите избелели, ако новините са стари и бедствията не носят беди, ако дъхът е лош или ръцете лепкави, ако ледът не се топи, ако педалите отказват, е все тая, и нека дойде денят на рождеството, защото всичко е дошло в до мажор, щом свикнеш така да приемаш света.

Изведнъж вратата се отваря за да пусне вътре огромен епилептоиден звяр с фунгоидни мустаци.


* Дитрих Бустехуде (1637-1707) - немски композитор, органист.
** (итал.) - бурно, яростно.