Diversions, Lyrical and Prozaiic
Ode Ода
Arthur O’Shaughnessy Артър О'Шонеси

Ний сме тези, дето музика творим,
Ние сме мечтателите на мечти,
Покрай самотни вълноломи ходим,
И край безлюдни ручеи седим.
Света изгубили, от него ние бягаме,
Над нас проблясва бледата луна;
Но ние движим и разтърсваме
Във времето съдбата на света.

И с песни чудни и безсмъртни
Строихме по света велики градове,
Щом вземем някоя история небивала
- Величие имперско от нея ще изваем:
Един човек с мечта, ако поиска,
Ще се надигне и короната ще вземе;
А трима с нова песен ако тръгнат,
Те могат и империя да срутят.

И ние, полегнали във вековете
В погребаното земно минало,
Ниневия с въздишка съградихме
И Вавилон самия с нашето веселие;
А после със пророчества ги разгромихме
Разказвайки за нов свят, още по-велик;
Защото всяка ера е една умираща мечта
Или такава, която ражда се едва.


След доста поетическо мъдруване това е последната (поне засега) версия на превода. Римичната структура на оригинала се оказа непосилна за пресъздаване, затова залагам главно на ритъм. По-долу е оригиналната творба за сравнение:

We are the music-makers,
And we are the dreamers of dreams,
Wandering by lone sea-breakers,
And sitting by desolate streams.
World-losers and world-forsakers,
Upon whom the pale moon gleams;
Yet we are the movers and shakers,
Of the world forever, it seems.

With wonderful deathless ditties
We build up the world's great cities,
And out of a fabulous story
We fashion an empire's glory:
One man with a dream, at pleasure,
Shall go forth and conquer a crown;
And three with a new song's measure
Can trample an empire down.

We, in the ages lying
In the buried past of the earth,
Built Ninevah with our sighing,
And Babel itself with our mirth;
And o'erthrew them with prophesying
To the old of the new world's worth;
For each age is a dream that is dying,
Or one that is coming to birth.