Поглеждаш към екрана син

Поглеждаш към екрана син
и виждаш вътре цялата вселена.
Там научаваш ти за всички хора
и за всичките неща, които те вършат.
И удивен оставаш колко много знаеш,
колко много си научил,
колко огромно е цялото това познание
и как нищожен ти си в сравнение с него.
Поглеждаш към екрана шарен
и чувстваш се като прашинка...
Е, кажи ми – нима не ти се иска
да се почувстваш някой ден човек?