Отклонения, лирически и прозаически

Гласът на самосъжалението

morning_coffee.jpg

Гласът на самосъжалението е любимият ми глас –
със него ставаме,
пред огледалото говорим,
пред хората сме хора,
пред другите – каквото дойде.

Със него всяка мисъл разчленяваме
и всяко чувство окриляваме –
да се превърне в песен,
в поетическа поема
(коричката отлющена на някоя екзема).
Със него си говорим – миг след миг –
от толкова отдавна,
че спорни точки вече нямаме.
Гласът на самосъжалението е любимият ми глас –
смили се той над мен
и ме превърна във човек.