Идилия
Овца, преливаща от радост,
подскачала напред във здрача.
Овчарят тюхкал се нахалост -
заради нея той пропуснал мача.
Встрани, във храсталака гъст,
потраквал зъби вълк измършавял -
не гроб и купчина от пръст
на таз овца той пожелал.
А кучето пък, зайци невидяло
търчало нейде из шумака;
било от глад то прималяло,
че се не дъвчел камънака.
А пък поетът мързеливо
полегнал бил на близката поляна
и стихче драскал той щастлво,
посръбвайки от пълна дамаджана...