Свобода
Поетичните вдъхновения идват и си отиват.
Понякога се престрашавам да запиша някое от тях.
А друг път, хвана ли писалката, отлитат –
сякаш никога не са били.
И се замислям за свободата на стиха.
И на мисълта, на разума. И зная –
впримчиш ли ги в правило, посока, принцип,
те стават ти слуги, а ти им ставаш господар.
И както те не са свободни – роби,
така и ти не си свободен – техен господар.
Но, питам се понякога, какво е свободата –
нима не се съдържа тя дори и в робството?
Нима възможна е въобще?
Какво да правим с нея, тя защо ни е?
Нима не е илюзия, тя, тази свобода?
Аз мисля, че измислена била е
от тези, на които все не им достига нещо,
а начин да го вземат не намират...
Защото само робът говори все за свобода.
И търси я, и бие се за нея!
Закони пише, после ги прекрачва.
Очертава идеали, които после поругава –
и винаги си има оправдание, и все е несвободен!
Все нещо не достига!
И мисля си, че тя не съществува...
И да я търсиш, не ще да я откриеш – тя все така ще се изплъзва...
Подобно на поезия, на стих, които идват... и после си отиват.
А кой остава?
Оставам аз – завинаги свободен да изгубвам и да нямам нищо.
За да е винаги и всичко свободно да ме навести...
01.01.2006