Authorship in Remix Culture: The Creative Reuse of Found Material
31.05.2024
От печат излезе първата ми монография, озаглавена Authorship in Remix Culture: The Creative Reuse of Found Material („Авторството в ремикс културата: творческата употреба на „намерен“ материал“). Това е докторската ми дисертация (която защитих през март 2022 г.), но с преработен текст. По-долу можете да прочетете анотацията на изследването на български и на английски.
My first monograph, titled Authorship in Remix Culture: The Creative Reuse of Found Material, was published today. This is my doctoral dissertation (defended in March 2022), edited and updated. The book summary is below, in Bulgarian and English.
АНОТАЦИЯ
Значителна част от съвременната кинематографска продукция включва преработката на съществуващи сюжети, нови тълкувания на познати теми или пренаправата на по-ранни творби. Това налага критическо обследване на причините и последиците от този творчески подход. Такъв един анализ обаче не бива да стъпва върху вече остарялото схващане за романтичния автор гений. Вместо това той трябва да възприеме подход, който разпознава затварянето на „Скобата на Гутенберг“, разбирането, че в Цифровата епоха концепциите за „творческа способност“, „грамотност“ и „писане“ имат нови значения, които се обхващат в понятието „Ремикс култура“.
Цифровите технологии и взаимната свързаност правят възможна една свобода на изразяване, както в творчески, така и в обществен аспект, която допреди това беше немислима. В двадесет и първи век всеки може да бъде автор, да достига до значителни по размера си читателски групи без посредничеството на издатели, свободен от тежестта на непосилни бюджети и от ограниченията на различните модели на цензура. Тази епоха става свидетел на появата на култура, в която все повече се размива разликата между автор и читател, критик и творец, високо и ниско изкуство. Тази култура е възможна благодарение на почти моменталния достъп до вече публикувани творби, който опосредства разпознаването на връзки, влияния и източници между новите и старите творби.
В тази култура ремиксирането се превръща в преобладаващ модел на творене. Той обаче не може повече да бъде отхвърлян като „плагиатство“, нито да бъде етикетиран като „страдащ от липса на креативност“. В двадесет и първи век, осветени от междутекстовостта и освободени от множествеността на истините на постмодерното мислене, трябва да признаем, че разнообразните форми на заимстване винаги са били гръбнака на авторството. Вместо да омаловажаваме сътрудничеството в изкуствата, трябва да преосмислим разбирането си за „оригиналност“.
Настоящият текст изследва съвременната перцепция за автора, авторството и типичния модел на производство на нови творби в културна среда, която все повече се влияе от цифровите медии и компютърно-базираните инструменти за творчество. Централният му аргумент е, че в първите десетилетия на двадесет и първи век концепцията за авторството се различава значително от това на втората половина на двадесети век и има забележителни прилики с авторството в периодите, предшестващи зараждането на романтични образ на автора гений. Тези разлики и прилики предполагат, че авторството е динамична конструкция, оформяна от обществени, икономически, философски, юридически и практически развития, които се изследват в настоящия текст.
SUMMARY
A substantial proportion of contemporary cinematographic production involves the reworking of prior plots, reinterpretation of familiar themes, or remaking earlier releases. This necessitates a critical examination of the reasons and implications of such a creative approach. However, this analysis should not be grounded in the now obsolete construct of the romantic genius author. Instead, it should adopt an approach that acknowledges the closure of the Gutenberg Parenthesis, understanding that in the Digital Age, the concepts of 'creativity,' 'literacy,' and 'writing' have taken on new meanings encapsulated in the concept of 'Remix culture.'
Digital technology and global interconnectedness have facilitated a freedom of expression, both creatively and socially, previously inconceivable. In the twenty-first century, anyone can be an author, reaching substantial audiences without the mediation of publishers, free from significant budgets and unburdened by the constraints of various censorship models. This era witnesses the emergence of a culture where the distinction between author and audience, critic and creator, high and low, becomes increasingly blurred. This culture is made possible by the almost immediate accessibility of previously published works, enabling the identification of connections, influences, and sources in both new and old creations.
In this culture, remixing has become the predominant mode of creativity. However, it can no longer be dismissed as 'plagiarism,' nor can its author be labelled as 'lacking in originality.' In the twenty-first century, illuminated by intertextuality and liberated by the multiplicity of truths in postmodern thought, we must acknowledge that various forms of borrowing have consistently formed the backbone of authorship. Rather than disparaging collaborative efforts in the arts, we need to reconsider our understanding of 'originality.'
This text explores the contemporary perception of the author, authorship, and the typical mode of production of new works in a cultural environment increasingly influenced by digital media and computer-based creative tools. The central argument posits that in the early decades of the twenty-first century, the concept of authorship differs significantly from that in the second half of the twentieth century, bearing notable similarities to authorship in the periods preceding the conception of the romantic image of the genius author. These differences and similarities suggest that authorship is a dynamic construct shaped by social, economic, philosophical, legal, and practical developments.
ISBN: 978-619-208-412-7
St Cyril and St Methodius University Press, Veliko Tarnovo / Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново
Книгата може да бъде закупена на място във Велико Търново (в книжарницата на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) или от електронната книжарница на издателството, като кликнете тук. (Нямам комерсиален интерес – правата на разпространение съм преотстъпил безплатно на университетското издателство.) Цената на книгата е 25 лв.
Започнах работа над електронно издание (електронна книга) през лятото на 2024, но успях да я завърша едва в края на януари 2026. Можете да я прочетете повече тук; на тази страница ще намерите и връзка за закупуване на книгата от Amazon.
The book is available to buy locally, in Veliko Tarnovo (in the St Cyril and St Methodius University bookshop) or from the university's electronic bookshop by clicking here. (I have no commercial interest in the sale – I've transferred the copyright to the University publisher for no consideration. The price is 25 BGN (approx. 13 EUR).
I started working on an e-book version in the summer of 2024 and I was only able to complete it in the end of January 2026. Read more about it here; features a link to buy the e-book from Amazon.