Книга на Тома Съперника

Библиотеката от Наг Хамади

nag-hammadi_codices.jpg

Тайните думи, които спасителят изрече на Юда Тома, които аз, тъкмо аз, Матей, записах, докато вървях и ги слушах да си говорят един с друг.

Спасителят каза: „Братко Тома, дорде имаш време на този свят, послушай ме и аз ще ти разкрия нещата, над които си размишлявал наум.

„Сега, тъй като за теб се говори, че си мой близнак и истински другар, изучи себе си и научи кой си, как съществуваш и как ще живееш. Тъй като ще те наричат мой брат, не ти прилича да не познаваш себе си. И аз знам, че ти разбираш, защото вече си разбрал, че аз съм знанието за истината. Докато ме съпътстваш, макар да не разбираш, ти вече (всъщност) си добил знанието и ще те наричат „този, който познава себе си“. Защото този, който не е познал себе си, нищо не знае, а този, който е познал себе си е същевременно постигнал знание за дълбочината на всички неща. И тъй, ти, братко мой Тома, си видял това, което е скрито за хората, това, в което те се спъват поради невежеството си.“

Тогава Тома рече на Господа: „Заради туй те моля да ми кажеш това, което те питам, преди да се възнесеш, и когато от теб чуя за скритите неща, ще мога да говоря за тях. И за мен е ясно, че истината е трудна за показване пред хората.“

Спасителят отвърна и рече: „Ако нещата, които са видими за теб, са скрити от теб, как ще можеш да чуеш нещата, които не са видими? Ако делата на истината, които са видни по света, са ти трудни за показване, как тогава ще можеш ти да покажеш тези неща, които принадлежат на възвишените висини и на изобилието, което не е видимо? И как ще бъдете наречени „трудещи се“? В това отношение вие сте чираци и все още не сте достигнали висотата на съвършенството.“

Тогава Тома отвърна и рече на Спасителя: „Кажи ни за тези неща, които казваш, че не са видими, а са скрити от нас.“

Спасителят рече: „Всички тела […] животните са заченати […] видно е като […] това, също, тези, що са горе […] неща, които са видими, ала те са видими на корена си, а техният плод ги храни. Но тези видими тела оцеляват, като поглъщат твари, които са подобни на тях, и в резултат телата се променят. Това, което се променя, ще загние и ще изчезне, и за него няма надежда за по-нататъшен живот, тъй като това тяло е животинско. И също както тялото на животното загива, и тези форми ще загинат. Нима те не произхождат от сношение също както при животните? Ако то също произхожда от сношение, как ще може да зачене нещо различно от животно? И затуй вие сте бебета, докато не станете съвършени.“

И Тома рече: „Затова ти казвам, господи, че тези, дето говорят за неща, които са невидими и трудни за обяснение, са също като тези, дето нощем хвърлят стрелите си по някоя цел. За да бъдат сигурни, те изстрелват стрелите си като всеки друг — тъй като стрелят по целта — ала тя не е видима. Въпреки това, когато дойде светлината и прогони тъмнината, тогава работата на всеки ще стане видна. И ти, наша светлина, ни просветляваш, господи.“

Исус рече: „Само в светлината съществува светлина.“

Тома рече и каза: „Господи, защо видимата светлина, която свети заради хората, изгрява и залязва?“

Спасителят рече: „О, блажени Тома, разбира се, че видимата светлина свети заради вас — не за да останете тук, а по-скоро за да можете да вървите напред — и когато всички избрани се отърсят от животинското, тогава тази светлина ще се оттегли обратно къмто същността си и нейната същност ще я приеме, тъй като тя е била добър слуга.“ Тогава Спасителят продължи и рече: „О, непонятна любов към светлината! О, горчивина на огъня, който пламти в телата човешки и в техния ум, разпалвайки в тях деня и нощта, изгаря крайниците им и опиянява разсъдъка им, и помрачава душите им [...] тях сред мъжете и жените [...] нощ и ги тласка, [...] потайно и видимо. Защото мъжете са тласнати [...] върху жените и жените върху мъжете. Заради това е речено „Всеки, който търси истината, от истинската мъдрост ще си направи крила, за да полети и да избяга от похотта, що изгаря душите човешки.“ И ще си направи крила, с които да избегне всеки видим дух.“

И Тома отвърна и рече: „Господи, точно това те питам, тъй като разбрах, че ти си този, който е благотворен нам, както ти казваш.“

Отново рече спасителят: „Заради това е необходимо нам да говорим с теб, тъй като това е доктрината на съвършенството. Ако сега ти желаеш да станеш съвършен, ти ще спазваш тези неща; ако ли не, твоето име ще бъде „Невежа“, тъй като е невъзможно интелигентният човек да живее заедно с глупеца, защото интелигентният е съвършен в цялата мъдрост. За глупеца обаче доброто и злото са едно и също — наистина мъдрият ще бъде подхранван от истината и (Псалми 1:3) „той ще бъде като дърво, посадено край водни пътища,“ — като вижда, че има такива, дето, макар да имат крила, се втурват къмто видимите неща, неща, които са далече от истината. Защото това, що ги води, огънят, ще им даде илюзия за истина и ще свети над тях с нетрайна красота, и ще ги окове в тъмна сладост, и ще ги плени с благоуханно удоволствие. И ще ги заслепи с неутолима похот, и ще изгори душите им, и ще стане за тях като кол, забит в сърцата им, който никога няма да могат да извадят. И също като хапка в устите им, то ги води според собственото си желание. И то ги е оковало с веригите си, и вързало крайниците им с горчивината на робството на похотта към онези видими неща, които ще изгният и ще се променят, и ще се отклонят от порив. Те винаги са били теглени надолу; когато бъдат убити, те стаяат като всички зверове от царството на тленното.“

Тома отвърна и рече: „Очевидно е и е казано: „Мнозина са [...] тези, дето не познават [...] душа.“

И спасителят отвърна и рече: „Блажен е мъдрият, който търси истината, и когато я откри, той се облегна на нея завинаги и не се страхуваше от тези, дето искаха да го смутят.“

Тома отвърна и рече: „Полезно ли е за нас, господи, да си почиваме сред себеподобните си?“

Спасителят рече: „Да, полезно е. И е добре за вас, тъй като нещата, видими сред хората, ще изчезнат — защото съдът на тяхната плът ще изчезне и когато стане на нищо, ще бъде сред видимите неща, сред нещата, които могат да бъдат видяни. И тогава огънят, който те виждат, ще им даде болка заради любовта към вярата, която преди са имали. Те ще бъдат върнати обратно към това, което е видимо. Освен това, тези, дето имат зрение за нещата, които не са видими, без тази първа любов, ще загинат от грижата си за този живот и от пламъците на огъня. Само още малко и това, що е видимо ще изчезне; тогава ще се появат безформени сенки и насред гробниците те ще живеят вечно върху труповете в болка и поквара на душата.“

Тома отвърна и рече: „Какво можем да кажем в лицето на тези неща? Какво ще речем на слепците? Какво учение да изкажем на нещастните смъртни, дето казват: „Ние сме дошли, за да творим добро, а не да проклинаме“ и въпреки това твърдят: „Ако не бяхме заченати от плътта, нямаше да познаем греха?“

Спасителят рече: „Вярно, колкото до тях, не ги уважавайте като хора, а ги приемайте като животни, защото тъкмо както животните се изяждат едно друго, тъй и хората от този вид се изяждат един друг. Напротив, те са лишени от царството, тъй като те обичат сладостта на огъня и са слуги на смъртта, и вървят към покварата. Те постигат похотта на бащите си. Те ще бъдат хвърлени в пропастта и ще бъдат сполетени от изтезанията на горчивината на злата си природа. Защото ще бъдат бичувани и ще се втурнат обратно, незнаейки накъде, и ще се откажат от крайниците си не търпеливо, а в отчаяние. И ще ликуват над [...] лудост и помрачение [...] Те търсят това помрачение, без да разбират своята лудост, мислейки, че са мъдри. Те [...] телата си. Разумът им е насочен към самите себе си, защото мисълта им е заета със собствените им дела. Но те ще изгорят в огъня.“

И Тома отвърна и рече: „Господи, какво ще им стори този, който е хвърлен долу? Защото аз съм силно загрижен за тях; мнозина са тези, дето им се опълчват.“ Спасителят отвърна и рече: „Какво е твоето собствено мнение?“

Юда — този, когото наричат Тома — рече: „На тебе, господи, прилича да говориш, а на мен — да слушам.“

Спасителят отвърна: „Чуй какво ще ти река и повярвай в истината. Това, което сее, и това, което е посято ще изчезне в огъня — в огъня и във водата — и те ще се скрият в гробници от тъмнина. И след дълго време те ще покажат плода на злите дървета, бидейки наказани, бидейки погубени в устите на зверовете и хората, подучени от дъждовете и ветровете, и въздуха, и светлината, която грее отгоре.“

Тома отвърна: „Наистина ни убеди, господи. Разбираме в сърцата си и е очевидно, че е така, и твоята дума е достатъчна. Но тези думи, които ни казваш, са нелепи и презрени за света и заради това са неразбрани. Затова, как да ги проповядваме, като не сме уважавани по света?“

Спасителят отвърна и рече: „Истина ви казвам, този, който чуе думите ви и отвърне лицето си или се надсмее или подиграе на тези неща, истина ви казвам, той ще бъде предаден на онзи горе, който е господар на всичките сили като техен цар, и той ще обърне този (човек) и ще го хвърли от небесата долу в бездната и той ще бъде затворен в тясно и мрачно място. Освен това, той няма нито да може да се обърне, нито да се помръдне, заради огромната дълбочина на Тартарос и силната горчивина на Хадес, която не отминава [...] тях към него [...] те не ще простят [...] те преследват. Те ще [...] предадат на [...] ангела Тартарокос [...] огън ги преследва [...] огнени бичове, които хвърлят дъжд от искри в лицето на онзи, който е гонен. Ако побегне на запад, той ще открие огъня. Ако се обърне на юг, и там ще го намери. Ако се обърне на север, пак ще се изправи пред заплахата на кипящия огън. Нито пък ще намери път на изток, за да може натам да избяга и да се спаси, защото не го е намерил в деня, в който е бил в тялото си, та да може да го намери в съдния ден.“

Тогава спасителят продължи и рече: „Злочести вие, безбожници, дето нямате надежда, дето разчитате на неща, що няма да се случат!

Злочести вие, дето се надявате на плътта и на затвора, който ще се погуби! Колко дълго ще останете в забвение? И колко дълго ще мислите, че тези, дето не могат да бъдат погубени, също ще погинат? Вашата надежда е в света, а вашият бог е този живот! Вие покварявате душите си!

Злочести вие, дето сте в огъня, що гори във вас, защото той е ненаситен!

Злочести вие, заради колелото, що се върти в умовете ви!

Злочести вие, дето сте в хватката на огъня, що е вътре във вас, защото той ще погълне плътта ви открито и ще разкъса душите ви потайно, и ще ви подготви за вашите спътници!

Злочести вие, пленници, защото сте оковани в пещери! Вие се смеете! В луд смях вие ликувате! Нито осъзнавате гибелта си, нито осъзнавате къде сте, нито сте разбрали, че живеете в мрак и смърт! Напротив, вие сте опиянени от огъня и изпълнени с горчивина. Вашият ум е побъркан заради пламъците, що са във вас, и за вас са сладки отровата и ударите на враговете ви! И мракът се въздигна за вас като светлината, защото сте заменили свободата си за робство! Вие сте помрачили сърцата си и сте отдали мислите си на глупост, и сте изпълнили мислите си с дима на огъня, що е във вас! И светлината ви се е скрила в облака от [...] и одеждите, що са сложени върху вас, вие [...]. И вие сте обзети от надеждата, която не съществува. И на кого вярвате? Нима не знаете, че всички вие живеете сред тези, дето [...] вас сякаш вие [...]. Вие сте покръстили душите си във водата на мрака! Вие ходите според собствените си прищевки!

Злочести вие, дето живеете в грешка, невежи за светлината на слънцето, що отсъжда и всичко вижда отгоре, ще се върти около всички неща, за да пороби враговете. Вие дори луната не виждате, как нощем и денем тя гледа надолу, гледайки телата на вашата сеч!

Злочести вие, дето обичате близостта с жените и нечистото сношение с тях! Злочести вие, дето сте в хватката на силите на вашето тяло, защото те ще ви причинят болка! Злочести вие, дето сте в хватката на силите на зли демони! Злочести вие, дето подлъгвате крайниците си с огън! Кой ще ви прати освежаваща роса, за да угасите огромния огън от вас, заедно с вашите пламъци? Кой ще накара слънцето да изгрее над вас, за да разпръсне мрака във вас и да скрие мрака и омърсената вода?

Слънцето и луната ще ви дадат благоухание, заедно с въздуха и духа, и земята, и водата. Защото ако слънцето не изгрее над тези тела, те ще повяхнат и ще загинат също както плевелите или тревите. Ако слънцето изгрее над тях, те ще надделеят и ще задушат лозите; но ако лозата надделее и засенчи плевелите и всички други храсти, що растат наоколо, и се разрастне и процъфти, само тя ще наследи земята, на която расте; и всяко място, що е засенчила, тя ще владее. А когато порасне, ще владее цялата земя и ще дава изобилен плод за господаря си и ще го задоволява още повече, защото той е щял да изстрада много, докато успее да изкорени тези растения. Но лозата сама ги е премахнала и задушила, и те са умрели, и са се превърнали в почва.“

Тогава Исус продължи и им рече: „Злочести вие, защото не сте получили учението, а тези, дето са [...], ще се трудят в проповядване [...]. А вие се втурвате към [...] ще ги изпрати долу [...] вие ги убивате всеки ден, за да могат да се надигнат от смъртта.

Блажени са тези, дето знаят отпреди за препъникамъните, и дето бягат от чуждите неща.

Блажени са тези, дето биват поругавани и не са уважавани, заради любовта, която техния господ има към тях.

Блажени са тези, дето плачат и са угнетени от тези, дето нямат надежда, защото вие ще бъдете освоодени от всички окови.

Внимавайте и се молете да не станете на плът, а да се оттървете от оковите на горчивината на този живот. Като се молите, ще намерите покой, защото сте оставили зад себе си страданията и униженията. Защото, когато се оттървете от страданията и страстите на тялото, ще ви бъде даден покой от добрия, и ще царствате заедно с царя, ще се съберете с него и той с вас, отсега нататък, завинаги и вовеки веков, амин!“

Книга на Тома Съперника, пишещ на префекта
Споменете и мене, братя мои, в своите молитви:
Мир на светците и тези, дето са възвишени.

Заглавие на английски: The Book of Thomas the Contender

Превод от арамейски на английски — Джон Д. Търнър (John D. Turner)

Превод от английски на български — март 2009, Стефан Д. Стефанов

Направих някои дребни корекции на 26.12.2021 г.