Аз искам да те помня все така


HerFaceFiltered.jpg

„Аз искам да те помня все така“ –
как в малката ми стая влизаш –
с несигурна усмивка
и блясък във очите,
със пламъци игриви
в червените коси –
и я изпълваш.

„Аз искам да те помня все така“
като в стихотворение любовно,
което, ненаписано,
все още тръпне във ръката.
(Защо ли твойто име
толкоз често навестява мисълта –
нима е споменът непълен,
нима не е изписано мастилото,
нима не стига вече самота?)

„Аз искам да те помня все така“
повтарям си унесено,
но теб не помня –
само смелата мечта...