Момчето, което искаше да нарисува света


Piq4ka.jpg

Видях едно момче –
то искаше
света да нарисува.
Беше си взело
и четки, и бои,
и лист огромен.
Погледнах към боите му –
етикети,
на които пишеше:
математика,
философия,
биология,
история,
география,
физика,
химия,
литература
и други.

Попитах момчето:
Разбираш ли
от смесване на цветове?
– О, да, разбира се,
всички тънкости са ясни.
Изучил съм ги аз.
И ще рисувам! –
рече ми то.

А, добре – отвърнах аз,
– но я кажи,
ЗАЩО?
– Така ми се прииска –

отговори то.
– ЗАЩО?
– Така.
ЗАЩО?
– Ами, така –
поисках да го направя.
И ето –
ЩЕ ТВОРЯ!
– ЗАЩО?
– попитах пак.
– Защото се научих как
и искам да опитам.
– НО ЗАЩО СВЕТА?
– Предизвикателства обичам –
каза то.
– Мога даже – добави после –
да го разруша.
Но искам първо
да го нарисувам.

Усмихнах се:
– Но нарисувай го
преди това –
му казах
и отминах.

Вървейки, си мислех
за боите
и за думите.
И как бях си мислил,
че когато опиша света,
да го разруша ще мога.
И го изучавах,
осмислях,
записвах,
продавах написаното.
И така – век подир век.