Светът е винаги все същият

Светът е винаги все същият –
въпреки безбройните поети,
които все за него жалят
и за погубените чувства,
и липсата на разум.

Светът е винаги все същият –
макар да благославяме,
отричаме
и примиряваме.

Светът е винаги все същият –
неадекватен,
не достатъчно живеещ
и с непреклонна хватка,
която ражда ни –
за да рушим с живеене.