Реквием за Живота

Във тази малка стая се затварям, Господи –
като в килия – в търсене на мир –
и съм отрязал себе си от тебе, Господи,
и не надвисва твоето небе над мен.
Не търся падаща звезда да възвести
за твойта благосклонност,
молитвата ми е изстинала като далечен огън.
Седя си, стиснал зъби, спънал се
у липсата на музика в сърцето.

А сякаш бе тъй близо щастието,
което гонех във неспирен бяг,
а твоето творение величествено, Господи,
пронизваше нощта на думите със страст.

Докопах се единствено до себе си –
и стиснах здраво, със увереност,
ръцете в хватка, наместо в молитва...
...и се стопи светът, остана само стаята.